Каква е разлика между „използвай преди“ и „най-добър до“ в магазина?
Най-голям е делът на разхитена храна в семействата – 54 %, съгласно изследване на Европейския съюз, съобщи пред публицисти доктор Светлана Черкезова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Българските консуматори не схващат добре обозначенията за валидност и продължителност и това също е една от аргументите за изхвърляне на годна храна, посочи тя. Повишаване на информираността е една от задачите плана на Национална стратегия за попречване и намаляване на загубата на храни, показана от земеделското министерство през днешния ден.
Наполовина са намалели дарените количества храна с къс период на валидност, сподели изпълнителният шеф на Българска хранителна банка Цанка Миланова. Причината – законовите промени,които изискват всеки дарен артикул да има маркировка.
Една трета от създадените в света храни се губят, като единствено за тях са употребявани една четвърт от водата за селскостопански потребности и 28 % от обработваемите земи. Разхитените храни са източник и на парникови газове, а себестойността им е към 1 милиард $.
В същото време близо 1 милиард души са недохранени, а още един милиард гладуват.
Точни данни за мащаба на разхищаване на храна в България няма, защото липсва методология, а са нужни и средства, уточни доктор Светлана Черкезова.
Според европейско изследване, максимален е делът на разхитена храна в семействата – 54 %.
„ Оказа се, че българските консуматори не схващат разликата сред „ използвай преди “ и „ най-хубав до “. Като „ използвай преди “ е период за валидност “, т.е. в случай че този период премине, даже и с един ден, храната би трябвало да се изхвърли, тя е рискова за консумация, защото са се развили редица микроорганизми или се е развалила. Докато срокът за продължителност се значи с „ най-хубав до “ и той е период за качество, прохлада, за цвят, усет. Затова, в случай че даже да премине този период, в реда на нещата е да се отвори опаковката, да се опита. Ако няма някакви неприятни данни, може да се употребява. 20% единствено от българите схващат вярно смисъла на „ използвай преди “. За разлика от това, 54% са посочили, че схващат смисъла „ най-хубав до “. Но парадоксалното е, че те употребяват този период за всичко. Тоест видят ли минал период на продължителност, изхвърлят “, изясни доктор Черкезова.
Първата стъпка, с цел да се задейства Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни е приемането ѝ от Министерски съвет, посочи експертът.
Наполовина са намалели дарените количества храна с къс период на валидност, съобщи изпълнителният шеф на Българска хранителна банка Цанка Миланова. Причината – законовите промени, които изискват всеки дарен артикул да има маркировка.
„ През 2016 година когато чакахме законът да влезе в действие, хранителната банка е избавила към 290 тона храна. За предходната година - 2018 година, данните сочат, че до нас са достигнали едвам 152 тона “, сподели Миланова.
От Българска хранителна банка чакат с вяра новия Закон за храните, който планува задължението за маркиране на дарените храни да отпадне.
Българските консуматори не схващат добре обозначенията за валидност и продължителност и това също е една от аргументите за изхвърляне на годна храна, посочи тя. Повишаване на информираността е една от задачите плана на Национална стратегия за попречване и намаляване на загубата на храни, показана от земеделското министерство през днешния ден.
Наполовина са намалели дарените количества храна с къс период на валидност, сподели изпълнителният шеф на Българска хранителна банка Цанка Миланова. Причината – законовите промени,които изискват всеки дарен артикул да има маркировка.
Една трета от създадените в света храни се губят, като единствено за тях са употребявани една четвърт от водата за селскостопански потребности и 28 % от обработваемите земи. Разхитените храни са източник и на парникови газове, а себестойността им е към 1 милиард $.
В същото време близо 1 милиард души са недохранени, а още един милиард гладуват.
Точни данни за мащаба на разхищаване на храна в България няма, защото липсва методология, а са нужни и средства, уточни доктор Светлана Черкезова.
Според европейско изследване, максимален е делът на разхитена храна в семействата – 54 %.
„ Оказа се, че българските консуматори не схващат разликата сред „ използвай преди “ и „ най-хубав до “. Като „ използвай преди “ е период за валидност “, т.е. в случай че този период премине, даже и с един ден, храната би трябвало да се изхвърли, тя е рискова за консумация, защото са се развили редица микроорганизми или се е развалила. Докато срокът за продължителност се значи с „ най-хубав до “ и той е период за качество, прохлада, за цвят, усет. Затова, в случай че даже да премине този период, в реда на нещата е да се отвори опаковката, да се опита. Ако няма някакви неприятни данни, може да се употребява. 20% единствено от българите схващат вярно смисъла на „ използвай преди “. За разлика от това, 54% са посочили, че схващат смисъла „ най-хубав до “. Но парадоксалното е, че те употребяват този период за всичко. Тоест видят ли минал период на продължителност, изхвърлят “, изясни доктор Черкезова.
Първата стъпка, с цел да се задейства Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни е приемането ѝ от Министерски съвет, посочи експертът.
Наполовина са намалели дарените количества храна с къс период на валидност, съобщи изпълнителният шеф на Българска хранителна банка Цанка Миланова. Причината – законовите промени, които изискват всеки дарен артикул да има маркировка.
„ През 2016 година когато чакахме законът да влезе в действие, хранителната банка е избавила към 290 тона храна. За предходната година - 2018 година, данните сочат, че до нас са достигнали едвам 152 тона “, сподели Миланова.
От Българска хранителна банка чакат с вяра новия Закон за храните, който планува задължението за маркиране на дарените храни да отпадне.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ